Персенк Ултра 2015 еп.1

facebook

Автор: Ник Николов
#PersenkUltra2015

На връщане съм бесен !
Въпреки красотите на Родопа планина.

Разпънахме се на МАХ – екипа. Спали сме по два, три часа от последните 48.
Додрямва ми се на всеки час кормуване. Отбивам и спя 15 минути.
Събуждам се и пак съм бесен. Може ли такава работа ?
Времето – непрекъснат дъжд, 300 участника в гората, през нощта, при 10 градуса температура.
Никой не знае кой, къде е и дали е жив. Блъскат гръмотевици, жули вятър и като капак – мъгла.

По едно време, след поредната дрямка си викам:
– Чакай, бе, копеле, ти нали тъкмо това искаше? Щеш ли Екстрийм? – На ти екстрийм! Ко ривеш ся?
Плюс това си говорим за Мобилна Спасителна Служба. Учения, тренировки – вятър!
Влачим се като легени из кишата един след друг, превързваме разни манекени и търсим скрити „жертви“.
Ето ти реални условия. Къде друг път ще намериш някой да вкара 300 човека в гората при проливен дъжд, че и през нощта?
То, да питаш и кой ще да е толкоз откачен, че да влезне при такива условия?
Оказва се обаче – не липсват.

И облеклото им едно…………..брррр, студ !


Като се замисля, и ний сме откачени, та си пасваме един вид.

Проблемът при движение пеш из гората в проливен дъжд е в няколко детайла.
Първо си мокър, до кости, спреш ли, замръзваш.

Второ, в обувките влизат вода и камъчета от планинските пътеки, които са се превърнали в порои.
Като шляпаш, от обувките излизат гейзери от вода. Забележете, само вода.
Песъчинките остават. Ей тъй на, за да ти е кеф.

И, разбира се, образуват рани.

Хлъзгаво е, та се не стъпва. Как стигаха тия момичета и момчета до нас в подкрепителните пунктове не се сещам?

Сега за нас.
Нашият скромен екип от няколко участника и няколкостотин конски сили,

изразходва преди всичко няколкостотин литра гориво.

Но и превози няколко тона багаж, продукти и вода, до недостъпни за транспорт места, високо в планината.

Освен това возихме персонал, радиостанции и оператори и малко пострадали участници в състезанието.
Общо взето по 10 – 15 курса на джип, в екстремални офроуд условия.
Не спахме, не ядохме и…други неща не правихме.
Глупости също.
С една дума Бог ни опази !

На края сме доволни.

Като гледам, всички са супер изморени от усилията, но удовлетворени от резултата.

Готино изкарване беше, няма да го забравим.

Догодина – пак !

facebookrss
facebook