Персенк Ултра 2015 еп.2

facebook

Автор: Радо Минков
#PersenkUltra2015

Връх Баба, най-добрият пункт, на който бяхме аз с Тойотата и Коцето с Витарата…

В началото беше багажът, многото багаж – тенти, палатки, чували, одеала, маси, столове, радио оборудване, генератор за ток, тример, резачки. Натоварихме всичко на джиповете и заедно с Наско и съпругата му Меги, отговорници на пункта, поехме към мястото, където трябваше да изградим пункта. Мястото е малка поляна в нищото, точно до трасето на бегачите. През цялото време се надбягвахме с дъжда, искахме да го изпреварим, за да можем да направим лагера и да запалим огън. Подходът минава през Асеновата крепост, през селата Лясково, Яврово и Добралък, а след това около 10км оффроуд.
01 IMG_3622
02 IMG_3623
Разтовархиме всичко, разпънахме шатрата и отново поехме към Добралък за още провизии.
03 IMG_3627
След тях дойде храната и водата. Натоварихме и нашите приятели от SWAТ – Любо-Дуви и Митко-Морския.
04 IMG_3624
05 IMG_3625
Към групата ни се присъвдини и Росен, колега офрудър от Асеновград с неговата бегачка – Самурай.

Разпънахме палатките, запалихме огън, като Росен обиколи околността и докара дърва за цялата нощ. Наско и Меги подредиха всичко, а дъждът заваля. Преди залез бяхме готови за посрещането на състезателите, които очаквахме през нощта.
06 IMG_3629
Имахме проблем с осветлението, който не можахме да отстраним на място. Наложи се аз да слезна през нощта, за да получа от организаторите нови лампи за пункта ни. Пътят до селото започна да става кален и забавен от проливния дъжд.
07 IMG_3632
Малко след 22 часа получихме информацията, че стартът се отлага за 06.00 в събота. Това според мен беше правилно решение, тъй като дъждът беше много силен, а мъглата гъста. При нас обаче огънят не загасваше в очакване на състезателите, които щяха да имат нужда от затопляне. И така към 3 часа легнахме за малко, тъй като в 7 трябваше да слезнем с двата джипа, за да посрещнем и извозим доброволците на пункта ни, както и останалата храна. Горе на Баба Наско и Меги подготвяха пукнта, а дъждът беше спрял.
08 IMG_3639
С нас се качи и специалната изненада за състезателите – гайдарят Стефан Янев. Много колоритен и приятен човек, който направи пункта ни още по-уникален.
09 IMG_3641
10 IMG_3663
И така към 8 започнаха да присигат състезателите, начело бе Гридин, който „прелетя“ през масата с подкрепления и изчезна както се и появи. След него пристигаха и преследвачите му, с усмивки и видимо доволни от организацията и запленени от звука на гайдата. Споделяха, че музиката започвала да се чува на няколкостотин метра преди пункта ни. Някой от тях се снимаха със Стефчо, други танцуваха..

На масата всичко беше подредено и състезателите получаваха храна и вода максимално бързо.
12 IMG_3648
13 IMG_3646
Времето напредваше, а при нас продължаваха да пристигат състезатели от Асеновград, дъждът започна отново и ту се усилваше, ту намаляваше. В следобедните часове започнаха да пристигат и първите бегачи от Орехово на път за финала. С напредване на времето идваха все по-уморени и измъчени, не се размина без контузени и отказващи се състезатели, някой от тях обрадотвахме на място, браво Дуви, някой от тях се отказваха и транспортирахме към Добралък въпреки дъжда, тъмнината и мъглата, за да бъдат отведени в града.
14 IMG_3701
15 IMG_3702
Винаги безопасността, нашата и на пасажерите беше на първо място, пътувахме или по два джипа или по двама човека – водача на джипката и „навигатор“. Тук момчетата от SWAT се включваха активно . Държахме постоянна връзка по станциите, и по телефон като винаги се съобщаваше, когато пристигнем и когато тръгнем по пътя.

Не се разминахме и без пострадали бегачи по трасето, които не могат да продължат. Коцето и Дуви се отзоваха на сигнала и прибраха двама премръзнали състезатели от трасето между Бяла Черква и Баба. След затопляне и почивка при нас те продължиха към финала.

С настъпване на утрото и времето беше по благосклонно към нас и състезателите. Въпреки изтощението, на Баба имаше дух и усмивки, които предавахме на състезателите. И така се роди идеята за ново име на пункта ни: БабАНАНа и по стара хавайска традиция, която е запазена само в Родопите и която се изпълнява само през август и само от просветени, започнахме да закичваме всеки състезател с гердан от банани. Разбира се имаше и за нас. И ето ритуалът даде своят резултат и слънцето отнова се показа, плажният чарър обаче беше готов.
16 IMG_3703
При нас, за да помогнат с прибирането и извозването на багажа пристигнаха Надето и Мони с Черока, а след тях и Ник и Жоро Тримата с кораба майка.
17 IMG_3704
След като премина и последният състезател и след като получихме разрешение от координационният център, събрахме всичко, загасихме огъня и поехме към Добралък, а от там и към Асеновград.
18 IMG_3705
19 IMG_3706
20 IMG_3707
На мегдана на Добралък:
21 IMG_3708
22 IMG_3709
Какво има там, защо всички снимат?
23 IMG_3710
След малко завои и скучен асфалт, пристигнахме в Асеновград, където се събрахме с останалата част от групата – Вико със Самурая, Гламавия с аУдито, а също и Йопо и Горчев, които ни помогнаха много.
24 IMG_3711
.. и една закачка с измъчени“ физиономии.
25 IMG_3712
Искам да благодаря специално на Коцето за екипната работа, както и на всички, от МСС и от форума, с които бяхме на мероприятието. Справихме се супер!

facebookrss
facebook